Брюксел, 11.05.2026 г. Когато погледна назад към моя нещастен и скъпоструващ неуспешен опит с осиновяването на куче в България, мога да посоча един основен недостатък: архаичната и небрежна база данни, или регистърът на домашните любимци.
Липсата на координация между централизирания национален регистър за кучета с микрочипове, управляван от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) – който е от съществено значение за идентифицирането на регистрираните домашни любимци – местните ветеринарни клиники и общините. Изглежда, че и трите структури съществуват в паралелни вселени. (Снимка по-долу: куче на верига в Княжево, България).

В резултат на това правата ви като чуждестранен собственик на куче изобщо не са защитени; всъщност вие сте в уязвимо положение и зависите от субективни обстоятелства, както и от добрата или лошата воля на хората, които се занимават с въпроса.

В моя случай ставаше въпрос за злонамерено изтриване на името ми от базата данни на собствениците на кучета под фалшиви претексти от страна на г-жа Цолова, която не е платила нито една ветеринарна сметка, която нито веднъж през последното десетилетие не е завела Арик на ветеринарен преглед или ваксинация срещу бяс, която е държала кучето на покойната си леля в мизерни условия, в прогнила клетка върху мръсни килимчета (виж снимката по-долу). На нея беше приписано правото на собственост по нейно искане, без никакво доказателство за изпълнение на задълженията на собственика за ежегодна ваксинация срещу бяс. Няма следи от плащане на данък в общината.

Вместо да наложи глоба на г-жа Колова за системното неизпълнение на задължението за ваксиниране на животното (глоба от 500 евро в столицата София), ветеринарният лекар от клиника „ФИЗИО“ реши да й приписва собствеността, въпреки факта, че аз бях единственият човек на света, който някога е отворил портфейла си, за да плати за лечението на бедното болно животно, сметките за ваксинацията и останалите разходи за общо подобряване на санитарните условия на Арик.
Моето състрадание и щедрост бяха възнаградени с лишаването ми от собствеността, името ми беше изтрито и нямаше и следа от него в базата данни. Единствената следа бяха трите ми платени сметки, на които името ми фигурираше като СОБСТВЕНИК.

Този неприятен инцидент повдига редица въпроси към базата данни на българските ветеринарни власти:

– Защо има възможност за заличаване на данни за собственост, след като те вече са регистрирани?
– Защо липсва дата на регистрация на вписването? Това създава възможност за антидатиране, което е забранено в България, както и в преобладаващото мнозинство от страните по света.
– Защо съществува възможност за антидатиране*, след като като цяло това е незаконно?

*Задната дата или преддатирането представлява действието по поставяне на по-ранна дата върху документ, отколкото действителната дата, на която той е бил изготвен или подписан — като по принцип се счита за забранено или за измама в повечето юрисдикции по света, когато се извършва с намерение за заблуда, за получаване на неправомерно предимство или за измама на трета страна.

Поради това българският регистър на кучетата (домашни/компаньонски животни) е изпълнен със сериозни недостатъци, което го прави не само ненадежден източник на информация, но и потенциален риск от фалшифициране от страна на недобросъвестни заявители, които не изпълняват законните си задължения като собственици на кучета. Програмирането, което изключва възможността за заличаване на вписвания и за задна дата, би подобрило значително състоянието на кучешката популация и би повишило отговорността на собствениците.

Очевидна е и необходимостта от съгласуване на ветеринарните документи с общинската база данни с цел по-добра координация. В случая със семейството на г-жа Цолова никой не си е направил труда да плаща данъци в продължение на девет години за куче, което не е било кастрирано. На 31 януари 2025 г. майката на г-жа Цолова е предала Арик като бездомно куче в приют за безплатна стерилизация. Той е бил освободен 11 дни по-късно. Това е единственият истински запис в неговото досие.

В заключение на изложеното по-горе, към момента базата данни за домашните любимци в България е ненадежден източник на информация. Вписването може лесно да бъде изтрито, манипулирано, антидатирано или, още по-лошо – фалшифицирано, както в случая с г-жа Колова и нейните неверни твърдения за собственост.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОТНАСЯНЕТО НА ДАТАТА КЪМ МИНАЛОТО: Отнасянето на датата към миналото е действието по вписване на по-ранна дата в документ или договор, отколкото действителната дата на подписването или сключването му. Макар понякога да се използва за легитимни административни цели или за придаване на обратно действие на споразумения (напр. увеличения на заплатите), то в повечето случаи е незаконно – представлява измама или фалшифициране – ако се извършва с цел заблуда, манипулиране на данъчни задължения или извличане на неправомерна финансова изгода.

Задната дата на документи в България с цел фалшиво представяне на минала дата е незаконна и се счита за измама, въпреки че е допустимо документирането със задна дата на действителни събития от миналото. В миналото г-жа Цолова има 10 години пропуснати ваксинации срещу бяс и антисанитарни условия за бедния Арик. И дори нито едно посещение при ветеринарен лекар. Ако спазва закона, тя трябва да плати глоба от 5000,00 евро (пет хиляди евро) за хронично незачитане на закона.

Примери за фалшифициране на дати: Договори/документи: подписване на документ с дати, които съвпадат с версията на бенефициента. Често с цел извличане на материална изгода. (Виж статията за г-жа Цолова относно фалшивите претенции за собственост на този сайт).

Синоними: Тази практика се нарича още „антидатиране“ /Рискове: Тя може да бъде квалифицирана като фалшифициране или „използване на фалшив документ“.

Снимка по-долу: Изгнилата клетка на Арик и мръсните килимчета. В такива условия живее от 2021 г., а може би и от по-рано.