15.06.2026 „Един от основните проблеми в провинцията са кучетата. Мюсюлманите не харесват кучета.“
Либерален коментатор се оплаква, че британската провинция е расистка и мюсюлманите избягват да ходят там, защото твърде много хора разхождат кучетата си, които в исляма са „харам“.
„Един от основните проблеми в провинцията са кучетата. Мюсюлманите не харесват кучетата.“
Либерален коментатор се оплаква, че британската провинция е расистка и мюсюлманите избягват да ходят там, защото твърде много хора разхождат кучетата си, което в исляма се счита за харам.
Тези хора са напълно луди. pic.twitter.com/zCCvOoTM2N
— Д-р Маалуф (@realMaalouf) 15 юни 2026 г.
„Вярванията на мюсюлманите относно кучетата понякога са объркващи и противоречиви. По-голямата част от мюсюлманските правоведи, както от сунитската, така и от шиитската школа, считат кучетата за ритуално нечисти, но тези вярвания не са единодушни. Правоведите от сунитската Малики школа не са съгласни с идеята, че кучетата са нечисти, а тези от сунитската Ханафи школа заемат двусмислена позиция, като позволяват търговията с кучета и грижата за тях без религиозни последствия“, пише д-р Стенли Корен в списанието „Psychology Today“.
„Въпреки това всички тези мнения се основават не на самия Коран, а на хадисите, които представляват коментари, анализи и тълкувания на Корана. Именно тези хадиси сочат, че докосването от куче означава оскверняване и изисква акт на пречистване. Например, те изискват купата, от която кучето е яло или пило, да бъде измита седем пъти и изтъркана с пръст, преди отново да стане годна за употреба от хора“, продължи той.
Ако разгледаме директно самия Коран, се оказва, че кучетата се споменават пет пъти и никога не се описват като нечисти.
Всъщност най-дългата поредица от пасажи, в които се споменава куче, е с доста положителен характер и се отнася до историята за Седемте спящи.
Според хрониката, по време на краткото царуване на римския император Деций около 250 г. сл. Хр. невярващите били систематично преследвани с цел укрепване на държавната религия. В град Ефес (днес в Западна Турция) седем вярващи младежи се скрили в пещера на хълма Коелиус. Домашното куче на един от тях ги последвало по време на бягството им.
Веднъж в пещерата, някои от мъжете се уплашиха, че кучето на име Китмир (на арабски: قطمير) може да лае и да разкрие скривалището им, и се опитаха да го прогонят.
В този момент Бог дари кучето с дарбата на речта и то каза: „Обичам онези, които са скъпи на Бога. Затова заспивайте, а аз ще ви пазя.“ След като мъжете се настаниха да спят, облегнати на задната стена на пещерата, кучето Китмир се простря с предните си лапи, обърнати към входа, и започна да бди.
Когато Деций разбра, че в някои от местните пещери се крият религиозни бежанци, той заповяда всички входове да бъдат запечатани с камъни. Китмир продължи да бди, дори докато пещерата се запечатваше, и се погрижи никой да не събуди спящите.
Мъжете бяха забравени и спаха в продължение на 309 години. Когато най-накрая бяха събудени от работници, които изкопаваха част от планината, кучето най-накрая се размърда и позволи на своите подопечни да се върнат в света, който вече беше безопасен за тяхната вяра. Според мюсюлманската традиция кучето Китмир беше допуснато в рая след смъртта си.

В ислямския фолклор и близкоизточните традиции Китмир често се почита като върховния символ на безусловната вярност и закрила. Освен това Бог никога не е създал нищо, включително и кучетата, без мъдрост и цел. Кучетата са известни като изключително интелигентни животни.
Изследователят от Университета в Ексетър Стивън Лий и старши лекторът от Университета „Крист Чърч“ Брита Остхаус проведоха изследване на когнитивните способности на животните. Те установиха, че в категорията „социална интелигентност“ кучетата са постигнали най-високи резултати сред всички животни.
